Две съдби
Аз съм твоя жена, нали?
Не пред хората, а пред Бога.
Всички чувства по равно делим
и се обичаме, без условия.
Аз съм твоя съдба, а ти
част си от едно прераждане.
Всичко виждам през твойте очи,
чувствата ми минават през разума.
Аз и ти сме си две съдби,
в едно цяло, намерили себе си.
Във пространството две звезди,
а във космоса - две съзвездия.
Аз съм твоя жена, нали?
Ти мой си по собствена воля.
Между нас няма брачни халки
и сме заедно - по волята Божия.
Не пред хората, а пред Бога.
Всички чувства по равно делим
и се обичаме, без условия.
Аз съм твоя съдба, а ти
част си от едно прераждане.
Всичко виждам през твойте очи,
чувствата ми минават през разума.
Аз и ти сме си две съдби,
в едно цяло, намерили себе си.
Във пространството две звезди,
а във космоса - две съзвездия.
Аз съм твоя жена, нали?
Ти мой си по собствена воля.
Между нас няма брачни халки
и сме заедно - по волята Божия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Трифонова Всички права запазени
