Две сълзи утеха не намират.
Безмерна е майчината скръб.
Две частици от сърцата умират.
Тънък е на живота острият ръб.
Две ръце в небитието се подават
за последна прегръдка, топлота и любов.
Две души тихо се надяват
да се срещнат отново в следващ живот.
Празни очи отвъд наблюдават.
Светлина заслепява спомена любим.
Губят, но и нещо получават
Духът пред всичко е непобедим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
