Две сълзи утеха не намират.
Безмерна е майчината скръб.
Две частици от сърцата умират.
Тънък е на живота острият ръб.
Две ръце в небитието се подават
за последна прегръдка, топлота и любов.
Две души тихо се надяват
да се срещнат отново в следващ живот.
Празни очи отвъд наблюдават.
Светлина заслепява спомена любим.
Губят, но и нещо получават
Духът пред всичко е непобедим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
