Две сълзи утеха не намират.
Безмерна е майчината скръб.
Две частици от сърцата умират.
Тънък е на живота острият ръб.
Две ръце в небитието се подават
за последна прегръдка, топлота и любов.
Две души тихо се надяват
да се срещнат отново в следващ живот.
Празни очи отвъд наблюдават.
Светлина заслепява спомена любим.
Губят, но и нещо получават
Духът пред всичко е непобедим.
© Лиза All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
