Две сълзи утеха не намират.
Безмерна е майчината скръб.
Две частици от сърцата умират.
Тънък е на живота острият ръб.
Две ръце в небитието се подават
за последна прегръдка, топлота и любов.
Две души тихо се надяват
да се срещнат отново в следващ живот.
Празни очи отвъд наблюдават.
Светлина заслепява спомена любим.
Губят, но и нещо получават
Духът пред всичко е непобедим.
© Лиза Всички права запазени