sad-girl3 (Радостина)
3 14
7 jul 2010, 9:56

Две сълзи 

  Poesía
742 0 3

Две сълзи,

oтронени мълчаливо в тъмнината,
последвани от други две,
те падат бързо на земята.

Момиче плаче

тихо във нощта
и болка сърцето ù обгръща,
тъгата

живота ù във ад превръща.
Защо ли,

защо ли
тя отново е сама,
нали уж някой я обича,
защо тогава
тя отново е сама?


Ръцете ù със кървави белези покрити,
от сълзите неспиращи мокри са вече,
а краят, знае тя,

е толкова далече,
цигара пали
и светлина прогонва тъмнината,
за миг само,
а после пак я обгръща мрака.


Със ледените си ръце
я прегръща самотата,
а спомените щастливи от преди
към бездната я дърпат

и сърцето ù
едва, едва тупти.


И плаче,

и съжалява

за грешките си от преди,

 невинните ù грешки,
заради които

щастието си похаби.

© Радостина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??