Две сълзи
Две сълзи,
oтронени мълчаливо в тъмнината,
последвани от други две,
те падат бързо на земята.
Момиче плаче
тихо във нощта
и болка сърцето ù обгръща,
тъгата
живота ù във ад превръща.
Защо ли,
защо ли
тя отново е сама,
нали уж някой я обича,
защо тогава
тя отново е сама?
Ръцете ù със кървави белези покрити,
от сълзите неспиращи мокри са вече,
а краят, знае тя,
е толкова далече,
цигара пали
и светлина прогонва тъмнината,
за миг само,
а после пак я обгръща мрака.
Със ледените си ръце
я прегръща самотата,
а спомените щастливи от преди
към бездната я дърпат
и сърцето ù
едва, едва тупти.
И плаче,
и съжалява
за грешките си от преди,
невинните ù грешки,
заради които
щастието си похаби.
© Радостина All rights reserved.
, plami-6 невероятна песен 
