sad-girl3 (Радостина)
3 14
Jul 7, 2010, 9:56 AM

Две сълзи 

  Poetry
741 0 3

Две сълзи,

oтронени мълчаливо в тъмнината,
последвани от други две,
те падат бързо на земята.

Момиче плаче

тихо във нощта
и болка сърцето ù обгръща,
тъгата

живота ù във ад превръща.
Защо ли,

защо ли
тя отново е сама,
нали уж някой я обича,
защо тогава
тя отново е сама?


Ръцете ù със кървави белези покрити,
от сълзите неспиращи мокри са вече,
а краят, знае тя,

е толкова далече,
цигара пали
и светлина прогонва тъмнината,
за миг само,
а после пак я обгръща мрака.


Със ледените си ръце
я прегръща самотата,
а спомените щастливи от преди
към бездната я дърпат

и сърцето ù
едва, едва тупти.


И плаче,

и съжалява

за грешките си от преди,

 невинните ù грешки,
заради които

щастието си похаби.

© Радостина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??