Две, три неща ми трябват
Две, три неща ми трябват в този свят –
частица обич, залък и мечта.
А другото е пъкленият ад
на нашата съблазън – суета.
Защо да пиша, ако не тъжа,
но как да пиша, ако не копнея?
Аз звуците превръщам в тишина,
от тишината, звуци знам да лея.
И само искам този луд народ,
да има памет, сили да намира.
Защото в туй е истинският плод.
Прокоба ли е или орисия?
Да знаеш кой, къде си и защо,
живял си тука – на земята черна.
Човече мили, трябва ти покой,
това не смърт е, а обет за верност!
И някога, когато съм далеч –
в отблясък на звезда, в перо на птица.
Ще чувствам, че се чува нейде реч –
душа човешка в мой стих се облича!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
