koli4a (Никола Апостолов)
1363 3273
11 sept 2014, 18:06

Две в едно 

  Poesía » De amor
384 0 5

Сега те гледам във очите.

Попивам твоите лъчи.

И мога ли да спра сълзите

или сърцето да мълчи?

 

Че ти си слънцето пред мене

и в бяло цялата гориш.

Че тази радост ме променя

и всеки миг ще ме взривиш.

 

А тази радост... Тя ме кара

сълзите да не сдържам аз.

Връз мен се сипе Ниагара

и дави ме с любовен глас.

 

И целият пред теб се стапям,

и ставам слънчево петно.

Сега във тебе се потапям

и двама ставаме... едно!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми!
  • Благодаря,Прятели, за хубавите коментарии и за дадените оценки!
    Приятно ми е, че съм Ви развълнувал!Поздрави от мен и хубав ден!!!!
  • Една прекрасна творба, Никола!
    Нежна, вълнуваща и приливаща от любов,която така прекрасно си пресъсъздал. От край до край е в люлката на чувствата!
    А поантата - вълшебна! Поздравявам те за всичко!
  • Добро е! Харесва ми.
  • "Връз мен се сипе Ниагара"!
    А в тебе властва младостта, Ники!
    Винаги изненадваш с нещо...
Propuestas
: ??:??