Две в едно
Сега те гледам във очите.
Попивам твоите лъчи.
И мога ли да спра сълзите
или сърцето да мълчи?
Че ти си слънцето пред мене
и в бяло цялата гориш.
Че тази радост ме променя
и всеки миг ще ме взривиш.
А тази радост... Тя ме кара
сълзите да не сдържам аз.
Връз мен се сипе Ниагара
и дави ме с любовен глас.
И целият пред теб се стапям,
и ставам слънчево петно.
Сега във тебе се потапям
и двама ставаме... едно!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
