Две в едно
Сега те гледам във очите.
Попивам твоите лъчи.
И мога ли да спра сълзите
или сърцето да мълчи?
Че ти си слънцето пред мене
и в бяло цялата гориш.
Че тази радост ме променя
и всеки миг ще ме взривиш.
А тази радост... Тя ме кара
сълзите да не сдържам аз.
Връз мен се сипе Ниагара
и дави ме с любовен глас.
И целият пред теб се стапям,
и ставам слънчево петно.
Сега във тебе се потапям
и двама ставаме... едно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
