Sep 11, 2014, 6:06 PM

Две в едно

  Poetry » Love
538 0 5

Сега те гледам във очите.

Попивам твоите лъчи.

И мога ли да спра сълзите

или сърцето да мълчи?

 

Че ти си слънцето пред мене

и в бяло цялата гориш.

Че тази радост ме променя

и всеки миг ще ме взривиш.

 

А тази радост... Тя ме кара

сълзите да не сдържам аз.

Връз мен се сипе Ниагара

и дави ме с любовен глас.

 

И целият пред теб се стапям,

и ставам слънчево петно.

Сега във тебе се потапям

и двама ставаме... едно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • Благодаря,Прятели, за хубавите коментарии и за дадените оценки!
    Приятно ми е, че съм Ви развълнувал!Поздрави от мен и хубав ден!!!!
  • Една прекрасна творба, Никола!
    Нежна, вълнуваща и приливаща от любов,която така прекрасно си пресъсъздал. От край до край е в люлката на чувствата!
    А поантата - вълшебна! Поздравявам те за всичко!
  • Добро е! Харесва ми.
  • "Връз мен се сипе Ниагара"!
    А в тебе властва младостта, Ники!
    Винаги изненадваш с нещо...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...