30 ago 2015, 8:45  

Две в Едно

  Poesía
595 0 9


Съприкосновение


събра се в шепите ми тишина

докосна я с горещите си устни

кажи ми знаеш ли какво ѝ обеща

когато тя не пожела да те напусне

избра си огънят за страстите камина

запали я играейки си със дървата

водата в тях като змия изсъска и замина

да напои със силата си някъде земята

а въздухът се стопли и погали

на думите настръхналата кожа

заспахме както спят прегърнати децата

благодаря ти за живота Боже


Китарен звън

 

по струните на вечната китара 

разхождат се емоции и с пръсти 

докосват шляещите се по тротоара 

и нещо в мислите им сякаш търси 

отлитащият миг в пристигащият свят 

копнеещ свободата да гостува и отмине 

откъснал себе си за мъничко от своя град 

създавай и събирай спомени незабравими


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...