30 ago 2015, 8:45  

Две в Едно

  Poesía
592 0 9


Съприкосновение


събра се в шепите ми тишина

докосна я с горещите си устни

кажи ми знаеш ли какво ѝ обеща

когато тя не пожела да те напусне

избра си огънят за страстите камина

запали я играейки си със дървата

водата в тях като змия изсъска и замина

да напои със силата си някъде земята

а въздухът се стопли и погали

на думите настръхналата кожа

заспахме както спят прегърнати децата

благодаря ти за живота Боже


Китарен звън

 

по струните на вечната китара 

разхождат се емоции и с пръсти 

докосват шляещите се по тротоара 

и нещо в мислите им сякаш търси 

отлитащият миг в пристигащият свят 

копнеещ свободата да гостува и отмине 

откъснал себе си за мъничко от своя град 

създавай и събирай спомени незабравими


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...