Съприкосновение
събра се в шепите ми тишина
докосна я с горещите си устни
кажи ми знаеш ли какво ѝ обеща
когато тя не пожела да те напусне
избра си огънят за страстите камина
запали я играейки си със дървата
водата в тях като змия изсъска и замина
да напои със силата си някъде земята
а въздухът се стопли и погали
на думите настръхналата кожа
заспахме както спят прегърнати децата
благодаря ти за живота Боже
Китарен звън
по струните на вечната китара
разхождат се емоции и с пръсти
докосват шляещите се по тротоара
и нещо в мислите им сякаш търси
отлитащият миг в пристигащият свят
копнеещ свободата да гостува и отмине
откъснал себе си за мъничко от своя град
създавай и събирай спомени незабравими
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены