14 feb 2014, 21:05

Две в едно за живота

1K 0 0

С безсмъртието ни дели ограда,

пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.

И корабът потегля много бавно
към дъното, наречено безсмислие.
Забравихме кое е главното,
понеже е лъжовна всяка истина.

Абсурдът е положен в корена,
на който са откършили стъблото.
Ако светът беше безкористен,
дали щеше да го има живота.

...

Животът е единствената дреха,
прикрила голотата на смъртта.
Спокойно се разхожда днес човека
със тази своя риза по света.

Децата са високи до небето
и вече няма време за започване.
По дрехите на синовете ни
животът шие нови копчета.

А ето, че със теб сме влюбени
в миражите, които не докоснахме.
Остана ли ни нещичко да губим
или, когато нямаме - е по-просто.

Юлия - 8.02.2014*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...