14 февр. 2014 г., 21:05

Две в едно за живота

1K 0 0

С безсмъртието ни дели ограда,

пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.

И корабът потегля много бавно
към дъното, наречено безсмислие.
Забравихме кое е главното,
понеже е лъжовна всяка истина.

Абсурдът е положен в корена,
на който са откършили стъблото.
Ако светът беше безкористен,
дали щеше да го има живота.

...

Животът е единствената дреха,
прикрила голотата на смъртта.
Спокойно се разхожда днес човека
със тази своя риза по света.

Децата са високи до небето
и вече няма време за започване.
По дрехите на синовете ни
животът шие нови копчета.

А ето, че със теб сме влюбени
в миражите, които не докоснахме.
Остана ли ни нещичко да губим
или, когато нямаме - е по-просто.

Юлия - 8.02.2014*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...