Двете ми лица
602
0
0
Двете ми лица
Лъжата ме обгражда,
Задушава и ограбва.
Светът се срутва,
А аз стоя на пиедестал в самотата.
Пред две лица изправена съм там.
Това на болката и неизбежността.
Това, на вечна свобода.
И онова, на радост и тъга.
Това, да гледаш отстрани света.
Това, да вярваш във мечтите,
Но никога да не докоснеш ти звездите.
Това, да бъдеш съвършен във всичко
И все пак, то да
ти изглежда безразлично.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветана Стоянова Todos los derechos reservados
