Двете ми лица

3 jul 2009, 22:53

Poesía » Otra

437 0 0

Двете ми лица

Лъжата ме обгражда,

Задушава и ограбва.

Светът се срутва,

А аз стоя на пиедестал в самотата.

Пред две лица изправена съм там.

Това на болката и неизбежността.

Това, на вечна свобода.

И онова, на радост и тъга.

Това, да гледаш отстрани света.

Това, да вярваш във мечтите,

Но никога да не докоснеш ти звездите.

Това, да бъдеш съвършен във всичко

И все пак, то да

ти изглежда безразлично.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.