Двете ми лица

Poetry » Other

604 0 0

Двете ми лица

Лъжата ме обгражда,

Задушава и ограбва.

Светът се срутва,

А аз стоя на пиедестал в самотата.

Пред две лица изправена съм там.

Това на болката и неизбежността.

Това, на вечна свобода.

И онова, на радост и тъга.

Това, да гледаш отстрани света.

Това, да вярваш във мечтите,

Но никога да не докоснеш ти звездите.

Това, да бъдеш съвършен във всичко

И все пак, то да

ти изглежда безразлично.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0