Двете ми лица

3.07.2009 г., 22:53 ч.

Поезия » Друга

439 0 0

Двете ми лица

Лъжата ме обгражда,

Задушава и ограбва.

Светът се срутва,

А аз стоя на пиедестал в самотата.

Пред две лица изправена съм там.

Това на болката и неизбежността.

Това, на вечна свобода.

И онова, на радост и тъга.

Това, да гледаш отстрани света.

Това, да вярваш във мечтите,

Но никога да не докоснеш ти звездите.

Това, да бъдеш съвършен във всичко

И все пак, то да

ти изглежда безразлично.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.