Двете ми лица
605
0
0
Двете ми лица
Лъжата ме обгражда,
Задушава и ограбва.
Светът се срутва,
А аз стоя на пиедестал в самотата.
Пред две лица изправена съм там.
Това на болката и неизбежността.
Това, на вечна свобода.
И онова, на радост и тъга.
Това, да гледаш отстрани света.
Това, да вярваш във мечтите,
Но никога да не докоснеш ти звездите.
Това, да бъдеш съвършен във всичко
И все пак, то да
ти изглежда безразлично.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветана Стоянова Всички права запазени
