20 dic 2008, 12:27

Двойна самота

  Poesía » Otra
1.4K 0 4

Защо в небето облаци плуват?
Защо в морето риби пътуват?
Защо край луната звезди танцуват?
Защо има слънце през деня?
Защо има луна през нощта?
Дървото със своите листа,
полянката с безбройните цветя?
Своя половинка има всеки,
за да са заедно те навеки!
Само аз съм сама,
изгубена в нощта,
от болка пропита
и мъка всеки час ме връхлита!
Измръзнало клонче в студа,
самотна локва в дъжда,
изгоряла жарава в пепелта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Една голяма прегръдка за теб, Алекс, не си сама! Усмихни се на света и той ше ти се усмихне Весели празници! Хубав стих
  • Измръзнало клонче в студа,
    самотна локва в дъжда,
    изгоряла жарава в пепелта!
    наистина всичо в стихотворението ти е по 2 и много добре си пасва според мен
  • ..стихотворението ми хареса ,продължавай да пишеш,ще става все по-добре.
  • Алекс не се отчайвай идват празници,ако се чувсваш самотна то излез на площада и се весели, дори болката в душата ти да гори ,силна ти въди и се весели.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...