2 jun 2017, 10:21

Двубой 

  Poesía
286 0 0

 

Бурята край мене да разчитам -

пие сила и комините събаря.

Пръсти в страх да не заключвам

да отмине,

да се кръстя и измолвам

всекиму по мяра.

Ниско корена да сграбча,

във окото й и аз, ламя,

да гледам.

Мигна ли за миг

в мъглата прашна,

косъмче от миглата ми

гледката да скрие.

 

 

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??