Двубой
456
0
0
Бурята край мене да разчитам -
пие сила и комините събаря.
Пръсти в страх да не заключвам
да отмине,
да се кръстя и измолвам
всекиму по мяра.
Ниско корена да сграбча,
във окото й и аз, ламя,
да гледам.
Мигна ли за миг
в мъглата прашна,
косъмче от миглата ми
гледката да скрие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
