9 mar 2008, 14:42

Двубой 

  Poesía
831 0 18
 

Лежиш безжизнен в болничната стая,

а вярваше в доброто в този свят,

предчувстваше, че наближава края

на тайнствения дяволски палат.

 

Но дяволът коварно те премаза,

защото не познава що е чест.

Обсебен е от алчност и омраза,

пирува за победата си днес.

 

Той не познава силата човешка

и доблестния, мъжкия двубой,

макар да наблюдава със насмешка,

усеща, че потъва във порой.

 

Искрата на доброто ще пребъде,

ще разгори великия пожар

и твоята усмивка пак ще бъде

разцъфнала с неутолима жар.

 

 

 

 

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??