Mar 9, 2008, 2:42 PM

Двубой

  Poetry
1K 0 18
 

Лежиш безжизнен в болничната стая,

а вярваше в доброто в този свят,

предчувстваше, че наближава края

на тайнствения дяволски палат.

 

Но дяволът коварно те премаза,

защото не познава що е чест.

Обсебен е от алчност и омраза,

пирува за победата си днес.

 

Той не познава силата човешка

и доблестния, мъжкия двубой,

макар да наблюдава със насмешка,

усеща, че потъва във порой.

 

Искрата на доброто ще пребъде,

ще разгори великия пожар

и твоята усмивка пак ще бъде

разцъфнала с неутолима жар.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изпълнен с тъга и надежда...Прелестен!!!
  • "Искрата на доброто ще пребъде" - и аз вярвам в това!!! Страхотен стих!
  • Не мога да се съглася с виждането ти,изказано в част от стиха.Едва ли Дявола е този,който посича човека.Никой не може да знае със сигурност,но нима Господ не е този,който "подлага на изпитание"?

    Лежиш безжизнен в болничната стая,
    а вярваше в доброто в този свят,

    Едно малко отклонение-допреди 2 дни и аз се озовах в болницата.Прекалено мрачно място.
  • Тъжно...но надеждата все пак тържествува.Прекрасен стих!
  • Много хубави стихове! Поздравления!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....