natiii
378 el resultado
Ароматът на свежа природа
е парфюмът най-скъп в този свят
и дъгата прегърнала свода
озарява деня с благодат.
Най-желаният брод е снагата, ...
  102 
От истината често ни боли,
пропуква се доверие и крепост.
Забиват се безмилостно стрели
и мисълта се бори с труден ребус.
Не можем да приемем дързостта ...
  64 
Ръцете на мъжа са силни,
когато гали с тях жена,
но в самотата са безсилни
и в призрачната тишина.
Юмрукът твърд руши стените, ...
  76 
Отново се срещат очите
в поредния приказен май.
Напират от радост сълзите,
пропити от спомен безкрай.
Прелистени дни се завръщат ...
  135 
Има хора, които си тръгват,
но оставят дълбока следа,
и които без думи изтръгват
от телата си крехка душа.
Има хора, които ни бранят, ...
  116 
Изгори всички стъпки към спомени
и забулени в мрежи съдби.
Укроти ветровете разголени
и посей в пустотата мечти.
Развържи самотата на болката ...
  158 
Колко е жалко, когато прозреш,
че си раздавал любов безрезервно.
В другия поглед когато съзреш
нещо, което не ти е потребно.
Колко е трудно да гледаш в очи, ...
  144 
Любов се ражда от искри,
запалили в очи жарави,
от златен изгрев на зори,
постлал зелените морави.
От тръпка сгушена в сърце, ...
  165 
Послание за мир и единство,
за път към доброто в света,
за призив да търсим предимство
в мъждукащата красота.
Единни да бъдем в мечтите, ...
  195 
Ден на победа, чест и слава,
на храброст, гордост, светлина.
Ден, в който мъдрост побеждава
и пръска свойта топлина.
Ден вплел и чест, и мъжество, ...
  176 
Без трепет не тръгва това,
което е чисто и свято,
и няма фалшива игра,
загърбила царство богато.
Не може да стихне вълна, ...
  225 
Привидно сме щастливи и смирени,
привидно за ръцете се държим.
Привидно сме от трудности сломени,
привидно към добруване вървим.
Привидно се обичаме без корист, ...
  219 
Парче от сърцето си тръгна,
когато загубих те, татко.
Съдбата дъха ми изтръгна,
небето ме галеше сладко.
Опитваше болка да счупи ...
  182 
Когато в очите отсреща
прокрадва се завист и хлад
разбираш, че подлост горещa
приготвя се за маскарад.
Разбираш, че идва стихия, ...
  185 
Чуй, природата вече крещи
от човешките тежки окови,
не издържат ранени плещи
на мъчения твърде сурови.
Няма въздух живителен, чист, ...
  296 
Разлистени сънища гонят се в мрака,
връхлитат крехката гола снага.
Зад ъгъла утрото изгрева чака,
наблизо проскърцва желязна врата.
Вълни се разбиват сърдито в скалите, ...
  231 
Щастливите хора обичат
без корист и галят късмет.
Те боси по билото тичат
и носят от мъдрост сюжет.
Щастливите хора живеят ...
  225 
На себе си не иска да прилича -
все търси неоткрита красота.
С изкуствено лице по плажа тича
и гони купидонова стрела.
С екстеншън, филър, силикон и блейдинг ...
  196 
На прага вперила очи
стои в очакване Иванка,
в ума са плъзнали мечти
за тихо гукане под сянка.
Очаква своя годеник, ...
  221 
Пролетта с цвят облича природата
и разгръща за слънце простор.
Разцъфтява в очите на хората
и в сърце на житейски декор.
Пролетта стъпва тихо в градината ...
  248 
Вестил архангел Гавраил
на непорочната Мария,
че Бог съдбата е решил
за нейна свята орисия.
Разказал й за тайното ...
  256 
Любовта е в дъха на природата,
в аромата от росна трева.
В непорочната мисъл на хората,
в споделената синева.
В разцъфтялата радост на клоните ...
  265 
Няма случайни неща -
всеки момент е съдбовен,
даже ревът на кръвта
част е от пъзел духовен.
Чака ни тази земя ...
  286 
Има много завист в този свят,
много злоба, много жлъч и мъка.
По земята се прокрадва хлад,
изтъкан от болка и разлъка.
Има неизказани слова, ...
  228 
Жената днес щастлива тържествува
и носи на главата си венец.
На нея и животът се любува,
та даже - съвършеният творец.
Жената крехка е и непокорна, ...
  238 
Играем на зар със живота,
безмилостно харчим съдби.
Подхвърляме с дързост банкнота
и търсим потайни врати.
Наливаме голи надежди, ...
  284 
България - завет, сърце, душа,
преминала и болка, и възход.
Завинаги запазила страстта
към бащиния непокорен брод.
България - и вяра, и поклон, ...
  203 
Прошката извира от душата,
там дълбоко някъде лежи.
Покорила склона на скалата,
вперила в иконата очи.
Изтърпяла своите неволи, ...
  208 
Не се преструвай никога за миг,
дори да виждаш, че надежда няма.
Не заличавай истинския лик,
дори когато сам си на поляна.
Не се кори когато си открил, ...
  224 
Когато откриеш една
частица от теб в друго тяло,
това е от Бога врата
и път към сърцето ти цяло.
Събрал си посоки в едно ...
  248 
Понякога се движа по ръба
на тънкостенна и прозрачна чаша.
Поглеждам в нея части от света
и истински от хората се плаша.
Забравили, че тук не са сами, ...
  256 
Мъжът жената трябва да цени
и всяка глътка с нея да преглъща.
Ръцете й в прегръдка да държи
и винаги с усмивка да се връща.
Мъжът с жената трябва да лети ...
  258 
Денят прощава се с нощта
и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.
Пулсира изгревът с любов ...
  311 
Срамувам се от наш'те политици,
които нагло тъпчат свой народ.
Развързали просташките редици,
загърбили парламентарен вот.
Потъпкали закони и моралност ...
  288 
Жената е в сърцето на живота,
импулсът, който ражда светлина.
Жената е в душата скрита нота,
и на съдбата райска долина.
Тя вяра е и силна, и сломена, ...
  246 
Има хора сиви и безлични,
влюбени в безнравствени неща.
Носят дръзки чувства, архаични,
нагло тъпчат бедната душа.
Толкова са жалки и превзети - ...
  256 
Една звезда яви се в полунощ
и тихо ми прошепна в тишината,
че всяка тръпка чака звездна нощ
за да се слее дух със светлината.
Познах очите грейнали с любов, ...
  280 
Баба заслужава в този ден
за делата да е наградена,
че очите детски са във плен
от таланта, с който е дарена.
Тя умее всичко на света ...
  289 
Тази завист, която разкъсва
всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.
Завистта, при която потръпват ...
  276 
Всеки поглед броди в пъстър свят
и обгръща жадно синевата,
всеки поглед скита в своя град
и се рее в танц със светлината.
Всеки поглед носи нов копнеж, ...
  276 
Propuestas
: ??:??