27 dic 2022, 9:53

Дядото и феята

592 1 2

    

      Дядото и феята

 / Приказка за по-големи /

 

На село – горе до гората,

живее старец белобрад.

Макар че бяла е брадата,

той чувства си се още млад.

 

При него идва горска фея,

похапват палачинки с мед.

Прилича тя на орхидея

и пийва си уиски с лед.

 

И дядото ѝ се усмихва

във нея влюбен за беда,

и стихове ѝ посвещава,

пленен от тая красота.

 

Но тя го счита за приятел,

играе с него сантасе,

а той е дявол и ласкател,

усмихва ѝ се от сърце.

 

Конкурс във село обявиха

за танци и за красота

и дядо в жури пригласиха,

че той естет е при това.

 

Реши и феята да пробва,

разчиташе на дядо тя.

Помоли го да ѝ гласува

мис първа да е вечерта.

 

Но той условие постави –

спечели ли конкурса тя,

на него трябва да му стане

послушна и добра жена.

 

А феята не бе танцьорка,

но първа бе по красота.

Била е даже стриптийзьорка,

работила е във града.

 

Тя искаше да блесне само

със тая своя красота.

Желанието беше силно

и съгласи се с дядо на шега.

 

Парите си изтегли дядо,

във журито не беше сам.

Предвиди всичко точно –

планира подкупа голям.

 

Спечели хубавата фея,

то снимки, поздрави безброй.

И всички искаха да бъдат с нея –

каква красавица – от сой!

 

Но дядо бързо поздрави я,

а после важно обяви,

че ще се жени той за нея

във близките почивни дни.

 

А после ще я води в странство,

планира меден месец той,

че бракът иска постоянство

и пътешествия безброй.

 

Измина се една година

и дядо се завърна сам.

Парите свършиха в чужбина

и феята със друг избяга там.

 

Живее дядо до гората.

Макар че чувства си се  млад,

не вярва вече в чудесата,

преминал беше този ад.

        Мария Мустакерска

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...