Дядото и феята

      Дядото и феята

 / Приказка за по-големи /

На село – горе до гората,

живее старец белобрад.

Макар че бяла е брадата,

той чувства си се още млад.

При него идва горска фея,

похапват палачинки с мед.

Прилича тя на орхидея

и пийва си уиски с лед.

И дядото ѝ се усмихва

във нея влюбен за беда,

и стихове ѝ посвещава,

пленен от тая красота.

Но тя го счита за приятел,

играе с него сантасе,

а той е дявол и ласкател,

усмихва ѝ се от сърце.

Конкурс във село обявиха

за танци и за красота

и дядо в жури пригласиха,

че той естет е при това.

Реши и феята да пробва,

разчиташе на дядо тя.

Помоли го да ѝ гласува

мис първа да е вечерта.

Но той условие постави –

спечели ли конкурса тя,

на него трябва да му стане

послушна и добра жена.

А феята не бе танцьорка,

но първа бе по красота.

Била е даже стриптийзьорка,

работила е във града.

Тя искаше да блесне само

със тая своя красота.

Желанието беше силно

и съгласи се с дядо на шега.

Парите си изтегли дядо,

във журито не беше сам.

Предвиди всичко точно –

планира подкупа голям.

Спечели хубавата фея,

то снимки, поздрави безброй.

И всички искаха да бъдат с нея –

каква красавица – от сой!

Но дядо бързо поздрави я,

а после важно обяви,

че ще се жени той за нея

във близките почивни дни.

А после ще я води в странство,

планира меден месец той,

че бракът иска постоянство

и пътешествия безброй.

Измина се една година

и дядо се завърна сам.

Парите свършиха в чужбина

и феята със друг избяга там.

Живее дядо до гората.

Макар че чувства си се  млад,

не вярва вече в чудесата,

преминал беше този ад.

        Мария Мустакерска