Дядото и феята
/ Приказка за по-големи /
На село – горе до гората,
живее старец белобрад.
Макар че бяла е брадата,
той чувства си се още млад.
При него идва горска фея,
похапват палачинки с мед.
Прилича тя на орхидея
и пийва си уиски с лед.
И дядото ѝ се усмихва
във нея влюбен за беда,
и стихове ѝ посвещава,
пленен от тая красота.
Но тя го счита за приятел,
играе с него сантасе,
а той е дявол и ласкател,
усмихва ѝ се от сърце.
Конкурс във село обявиха
за танци и за красота
и дядо в жури пригласиха,
че той естет е при това.
Реши и феята да пробва,
разчиташе на дядо тя.
Помоли го да ѝ гласува
мис първа да е вечерта.
Но той условие постави –
спечели ли конкурса тя,
на него трябва да му стане
послушна и добра жена.
А феята не бе танцьорка,
но първа бе по красота.
Била е даже стриптийзьорка,
работила е във града.
Тя искаше да блесне само
със тая своя красота.
Желанието беше силно
и съгласи се с дядо на шега.
Парите си изтегли дядо,
във журито не беше сам.
Предвиди всичко точно –
планира подкупа голям.
Спечели хубавата фея,
то снимки, поздрави безброй.
И всички искаха да бъдат с нея –
каква красавица – от сой!
Но дядо бързо поздрави я,
а после важно обяви,
че ще се жени той за нея
във близките почивни дни.
А после ще я води в странство,
планира меден месец той,
че бракът иска постоянство
и пътешествия безброй.
Измина се една година
и дядо се завърна сам.
Парите свършиха в чужбина
и феята със друг избяга там.
Живее дядо до гората.
Макар че чувства си се млад,
не вярва вече в чудесата,
преминал беше този ад.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени