19 feb 2012, 14:02

Дяконът

  Poesía » Otra
1K 0 0

 

 

ДЯКОНЪТ

Свещ запали пред олтара

Господен, там, гдето винаги бди

Майката Божия, Света Богородица,

И още тъй много светии...

Извикай сълзите, страдалецо - брате,

падни на колене, глава преклони

и с глухо ридание, в горест потънал,

ти прошка от тях измоли...

Че носиш вековна, жестока обида,

която не можеш прости.

На края на София в зимния вторник

на февруарския ден деветнайсти

бесилка отне ти, веднъж и завинаги,

Левски - а той беше Ангел!

Бесило проклето не може да грабне

сияйния образ от твойто сърце,

защото неземна, чутовна е силата,

която от Дякона взе...

Свещ запали и с подранило кокиче

смирено ликът обкичи.

Синият поглед на Левски ще блика

в милион детски невинни и чисти очи

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...