ДЯКОНЪТ

Свещ запали пред олтара

Господен, там, гдето винаги бди

Майката Божия, Света Богородица,

И още тъй много светии...

Извикай сълзите, страдалецо - брате,

падни на колене, глава преклони

и с глухо ридание, в горест потънал,

ти прошка от тях измоли...

Че носиш вековна, жестока обида,

която не можеш прости.

На края на София в зимния вторник

на февруарския ден деветнайсти

бесилка отне ти, веднъж и завинаги,

Левски - а той беше Ангел!

Бесило проклето не може да грабне

сияйния образ от твойто сърце,

защото неземна, чутовна е силата,

която от Дякона взе...

Свещ запали и с подранило кокиче

смирено ликът обкичи.

Синият поглед на Левски ще блика

в милион детски невинни и чисти очи