Дявол, дявол си ти, с тез очи като нощ,
моят ден безвръзвратно помръкна.
Изведнъж станах груб и безмилостно лош
с всичко светло при мен що тук вмъкна

стар приятел, другар по злочеста съдба.
Аз прогоних го сякаш зараза,
че от бледия лъч, в таз светлина,
твоя образ, о, как ще опазя?...

Свивам длани във бяс
и се моля на глас
за сърцето ми, що облада.

А щастлива в тоз час
ти пристъпваш със власт,
взела в дар мойта грешна душа.