Дявол с ангелско лице

Няма да говоря за сърцето си,
някога го имах...
Няма да говоря за тъгата си,
защото ме напусна тя...

По земята аз се влача,
но няма...
няма да ме видиш повече да плача!

Искам си обратно аз сърцето,
но не мога да го имам,
и с ужас осъзнавам,
че с омразата се запознавам!

И този път наистина,
сякаш нож през сърцето ми премина,
а дяволът прониква в мен
и става вечен мрак, няма ден...

Омразата даде ми подслон,
а аз крещях от болка, стон след стон!
Сърцето ти за капчица любов прерових,
Не намерих... и душата си зарових!

И ясно осъзнавам,
че болка аз ще причинявам.
А кой съм аз?!
Не... вече не съм един от вас!

Ах, в какво ли се превръщам,
внимание не обръщам...
Вече имам ледени ръце
и станах аз на дявола дете...
Аз съм дявол... с ангелско лице!