14 sept 2006, 18:05

ДЯВОЛЕ 

  Poesía
726 0 5
Дяволе, как ме оплете случайно
в твоите тюлени мрежи, невидими;
омота ме някак нежно-потайно,
някак просто и така не предвидено...
Завърза ме смело с нежни окови
и после отвори пред мен всички врати...
Хем несвободна, хем да тръгна готова
при тебе оставам и зная, че ще боли...

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво ,Хриси!От мен/6/
  • Искам...не искам,
    чакам...не чакам.
    Дяволе,пъдя те,
    също и викам те.

    И самите ние май не знаем какво искаме...

    Поздрав и усмивка.
  • Много хубав стих! В това е майсторството на Дяволите, хем ги отричаш, хем ги искаш. Нещо като моите дивашки стихове. Хем сайт-колегите са жадни за глупости, хем ги заклеймяват.
  • Интересни и истински, както в живота на всеки от нас... Не всичко, което ни се иска го получаваме... Не всичко, което ни се случва го искаме... Но копнежът по онези, дяволските, неща... е, той винаги остава...
    Благодаря ти за отзива, Доли!
  • Интересни противоречия са описала, Хриси
Propuestas
: ??:??