14 сент. 2006 г., 18:05

ДЯВОЛЕ

Поэзия

904 0 5

Дяволе, как ме оплете случайно
в твоите тюлени мрежи, невидими;
омота ме някак нежно-потайно,
някак просто и така не предвидено...
Завърза ме смело с нежни окови
и после отвори пред мен всички врати...
Хем несвободна, хем да тръгна готова
при тебе оставам и зная, че ще боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

megans (Магдалена Василева)

Браво ,Хриси!От мен/6/

2006-09-15T17:26:28+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Искам...не искам,
чакам...не чакам.
Дяволе,пъдя те,
също и викам те.

И самите ние май не знаем какво искаме...

Поздрав и усмивка.

2006-09-14T21:38:14+03:00
ria (Гергана Иванова)

Много хубав стих! В това е майсторството на Дяволите, хем ги отричаш, хем ги искаш. Нещо като моите дивашки стихове. Хем сайт-колегите са жадни за глупости, хем ги заклеймяват.

2006-09-14T20:00:48+03:00
Лепидоптерия (Хриси Саръова)

Интересни и истински, както в живота на всеки от нас... Не всичко, което ни се иска го получаваме... Не всичко, което ни се случва го искаме... Но копнежът по онези, дяволските, неща... е, той винаги остава...
Благодаря ти за отзива, Доли!

2006-09-14T18:14:28+03:00
dolly (Доли)

Интересни противоречия са описала, Хриси

2006-09-14T18:07:46+03:00