19 feb 2016, 16:50

...Дяволи с ангелско сърце...

587 0 4

...Дяволи с ангелско сърце...

 

 

Ще даря душата ти със всичко, което някога е търсила...:

Знам какво ще ти хареса, да притежаваш мечтите ми...

Ще дариш душата ми със всичко, което някога е искала...:

Между щастието и страхът, ще се обичаме завинаги...!

 

Ще ти подаря всичките си нощи и дни –живота си...!

Знам как да прочета и да чуя мислите и песните в очите ти!

Ще ми подариш сезоните на любовта, копнежите ти нежни...

Добро и зло ще споделяме в тази стая –дом на трепети и страсти...

 

Ще бъдем дяволи с ангелско сърце, които тъмнината ще превръщат в светлина...!

Няма да пропуснем нито един любовен миг, завиждат за нашето съкровище...

Винаги ще се обичаме и в мир и в война, за нас ще разказват всички поети...

Ще бъдем дяволи с ангелско сърце, които със примера си ще ви подарят любовта...!

 

Всяка секунда, дарявам те с целувка и прегръдка, независимо скандала около нас...

Ръцете ми управляваш ги ти, за да правят само добрини и тук там някоя дивотия...

Трепетният удар в гърдите ти, издава намерението, обичайки се в ада, да открием рая...

Всяка болка и трудност ще преодолеем, дори света ни да се срути...винаги ще има любов за нас!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички ви...!!!
  • Напоследък предпочитам кратичките смислосинтези в поетична форма. Ако на един мъж се изговори всичко горенаписано, ще се хване за главата и ще избяга завинаги...
  • Хубаво е, че си успяла в сравнително по-кратка форма да споделиш чувства и мисли.
    Поздрави!
  • "Между щастието и страха, ще се обичаме завинаги...!"

    Силна находка, с ранг на поетично откритие. Поздравявам те за нея, Калиа!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...