Дяволска съдба

Ледена звезда в среднощ дълбока -

има искряща сила, защото е едноока,

като змия силно в сърцето на живота се увила

и гласа кръстоносен тя уловила.

Бъдещето с нежна ръка сломила

и като вятъра към миналото се устремила.

Има лице, пълно със съмнения,

ала сърцето и е борбено, приело всички поражения,

но небрежно забравя себе си дори,

сякаш е скрита между безброй коридори,

ала има добра душа, пропита с отрова,

която лети като една незряла сова.

Очите ù образуват необятна магия,

извираща от дяволската благословия.

От думите ù много боли,

сякаш в нея са се забили хиляди дяволи.

Оставя огъня към нея да прелита

и незнайно с тъмнината се преплита,

съставя свят неземен и жесток

потънал в кървавия поток,

изляла там душата си оставя

и пречистена от вятъра мъката си изоставя.

Ожадняла за живота, пак към него тя се впуска

и спомените жадни като стрела ги напуска.