20 ago 2024, 10:09  

Дяволското гърло

508 1 0

“Всеки може да започне пак,

но не с любов, а с мъст за грях,

извършен от най-скъп човек,

за тази болка няма лек.”

 

Стои синът на Немезида

на прохода към мъртвите земи.

А там се величаво издига

стълбът със сенките на грешните тълпи.

 

Бучи реката страшно и напомня

как Орфей е там загубил Евридика.

Тече водата бурно и оформя

бездна мрачна на смъртта велика.

 

Но не щя да пие той от Лета,

не щя да удави болките си в Ахерон.

Не щя да озапти душата клета,

и не сподави мъчния ѝ стон.

 

Той тлее за кърваво възмездие

и жадува тоя вечен миг

във който към удавното течение

ще ме завлече и ще отекне във скалите моя вик.

 

Но там водата мътна е и не прощава,

тя не ще ме нивга пощади.

Попадам аз във вечната забрава -

сине подземен, нима не ми прости?

 

Той, синът на Немезида -

страшен, смугъл и проклет,

стъпил прав, висок на зида

горд от жаждата за мъст обзет.

 

Блестят зловещо в полумрака

жълтите му кехлибарени очи.

Сърцето му не трепна и не се разплака

щом изчезнах аз из тея гибелни води.

 

Но той не забеляза как когато

блъсна ме във тая страшна, непрогледна бездна 

зидът се срути и тогава 

подхлъзна се и той със мен завинаги изчезна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Македонско Девойче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...