29 may 2019, 18:18

Дяволът и границите

  Poesía
497 0 0

ДЯВОЛЪТ И ГРАНИЦИТЕ

 

Дяволът не тъпче падналите, робите.
Те сами в кал, и воня са се натъркаляли.
Той се стреми към онези – волните,
запътили се към върховете издялани.

 

Примки хвърля. И някой грешен се улавя.
Един, двама – все пак е някаква печалба.
И цял коневръз да е – няма в това драма.
Повод за вдигане халба след халба.

 

Границите между маскарите се размива.
Всичко е вече равно, в стръвна гмеж...
Всеки своята чаша гадна гордо изпива.
Секва всякаква жажда за волен летеж...

 

29 05 2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...