Дяволът ми хвърли око
Обзеха ме мисли греховни!
Дяволът ми хвърли око!
Подмами ме с думи лъжовни!
Вкара ме в свойто легло!
Разголи без трудност душата!
Дрехите без усилие свали!
Погледна похотливо жената!
И жаждата си... утоли!
Езикът, по змийски разцепен,
по тялото остави следа!
Ръката му, като твърд репей,
със кожата сякаш се сля!
С усмивка порочна и крива
ме гледаше този кретен!
В очите растеше коприва,
тя пареше всичко във мен!
Повярвах на думите сладки,
изречени от дяволски уста!
За нощите бурни и страстни,
продадох аз свойта душа!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Илиева Todos los derechos reservados
