gothwolf (Християн)
104 227
16 feb 2008, 14:03

Дъга 

  Poesía » Del paisaje
868 0 4

Дъга

 

Слънце се възкачва уморено

над заблестелите вълни и къщи.

Към заника си устремено,

безволно тъжно, все се мръщи.

 

По земята търси твоето присъствие,

за да те огрее, да те стопли.

Вятърът повява. Жътва е.

Нощна музика и тихи вопли.

 

След кратък ден нощта е дълга,

след летен дъжд – дъга,

оцветена, леко жълта.

Довява мирис на тъга.

© Християн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихотворение е разбира се!
  • това стихотворение ли е?!?
  • Здрасти,прочетох стихотворението ти няколко пъти и...не можах да разбера идеята.Опитвам се да се открия смисъла,но ми е много трудно.Сигурна съм,че когато си го писал е бил ясен,но някак си...се е размил.Водя се от заглавието ти и пак не разбирам.Сигурно на мен ми има нещо,но ще се радвам,ако кажеш с няколко думи какво имаш предвид.
  • А след твое стихотворение на мен ми приятно, че съм прочела нещо стоиностно, добре обмислено, в което всяка дума е преценена докрай.
Propuestas
: ??:??