Дъга

16 feb 2008, 14:03

Poesía » Del paisaje

918 0 4

Дъга
Слънце се възкачва уморено
над заблестелите вълни и къщи.
Към заника си устремено,
безволно тъжно, все се мръщи.
По земята търси твоето присъствие,
за да те огрее, да те стопли.
Вятърът повява. Жътва е.
Нощна музика и тихи вопли.
След кратък ден нощта е дълга,
след летен дъжд – дъга,
оцветена, леко жълта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъга

Искате да прочетете повече?

Propuestas