Дъга

Поезия » Пейзажна

1K 0 4

Дъга

Слънце се възкачва уморено

над заблестелите вълни и къщи.

Към заника си устремено,

безволно тъжно, все се мръщи.

По земята търси твоето присъствие,

за да те огрее, да те стопли.

Вятърът повява. Жътва е.

Нощна музика и тихи вопли.

След кратък ден нощта е дълга,

след летен дъжд – дъга,

оцветена, леко жълта.

Довява мирис на тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

непораснал (Томан Томанов)

Стихотворение е разбира се!

2008-02-16T16:14:05+02:00
gerrda (Геновева Христова)

това стихотворение ли е?!?

2008-02-16T15:24:32+02:00
violently (Ася)

Здрасти,прочетох стихотворението ти няколко пъти и...не можах да разбера идеята.Опитвам се да се открия смисъла,но ми е много трудно.Сигурна съм,че когато си го писал е бил ясен,но някак си...се е размил.Водя се от заглавието ти и пак не разбирам.Сигурно на мен ми има нещо,но ще се радвам,ако кажеш с няколко думи какво имаш предвид.

2008-02-16T14:54:50+02:00
дкф99 (Диди Ф)

А след твое стихотворение на мен ми приятно, че съм прочела нещо стоиностно, добре обмислено, в което всяка дума е преценена докрай.

2008-02-16T14:07:16+02:00