Дъга

Poesía

577 0 2

Душата боса върви по дъгата .

Заплита я слънцето-паяк.

Отдолу я мами земята -

трепереща в сянка на заек.

Ранена от лъчи дъгата изчезна.

Земята заплака - сребриста роса.

Следи потърсих в небесната бездна.

… Дъгата видях я в твоята коса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

korsar (Мимо Николов)

ВиКИ, БЛАГОДАРЯ ЗА РЕДАКЦИЯТА. ТИ СИ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ.

2009-02-03T14:57:06+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Заплита e слънцето ?
това не го разбрах

доста хаотична картина ...
а казват, че хаосът ..знам ли

2009-02-02T00:09:30+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0