1 feb 2009, 23:36

Дъга

  Poesía
580 0 2
                                     

 

                                           ДЪГА

Душата боса върви по дъгата .

Заплита я слънцето-паяк.

Отдолу я мами земята -

трепереща в сянка на заек.

Ранена от лъчи дъгата изчезна.

Земята  заплака - сребриста роса.

Следи потърсих в небесната бездна.

… Дъгата видях я в твоята коса.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ВиКИ, БЛАГОДАРЯ ЗА РЕДАКЦИЯТА. ТИ СИ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ.
  • Заплита e слънцето ?
    това не го разбрах

    доста хаотична картина ...
    а казват, че хаосът ..знам ли

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...