korsar (Мимо Николов)
527 155
1 feb 2009, 23:36

Дъга 

  Poesía
415 0 2
                                     

 

                                           ДЪГА

Душата боса върви по дъгата .

Заплита я слънцето-паяк.

Отдолу я мами земята -

трепереща в сянка на заек.

Ранена от лъчи дъгата изчезна.

Земята  заплака - сребриста роса.

Следи потърсих в небесната бездна.

… Дъгата видях я в твоята коса.


 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ВиКИ, БЛАГОДАРЯ ЗА РЕДАКЦИЯТА. ТИ СИ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ.
  • Заплита e слънцето ?
    това не го разбрах

    доста хаотична картина ...
    а казват, че хаосът ..знам ли

Propuestas
: ??:??