1 февр. 2009 г., 23:36

Дъга

575 0 2
                                     

 

                                           ДЪГА

Душата боса върви по дъгата .

Заплита я слънцето-паяк.

Отдолу я мами земята -

трепереща в сянка на заек.

Ранена от лъчи дъгата изчезна.

Земята  заплака - сребриста роса.

Следи потърсих в небесната бездна.

… Дъгата видях я в твоята коса.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ВиКИ, БЛАГОДАРЯ ЗА РЕДАКЦИЯТА. ТИ СИ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ.
  • Заплита e слънцето ?
    това не го разбрах

    доста хаотична картина ...
    а казват, че хаосът ..знам ли

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...