1 февр. 2009 г., 23:36

Дъга 

  Поэзия
486 0 2
Душата боса върви по дъгата .
Заплита я слънцето-паяк.
Отдолу я мами земята -
трепереща в сянка на заек.
Ранена от лъчи дъгата изчезна.
Земята заплака - сребриста роса.
Следи потърсих в небесната бездна.
… Дъгата видях я в твоята коса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??