korsar (Мимо Николов)
526 155
Feb 1, 2009, 11:36 PM

Дъга 

  Poetry
497 0 2
Душата боса върви по дъгата .
Заплита я слънцето-паяк.
Отдолу я мами земята -
трепереща в сянка на заек.
Ранена от лъчи дъгата изчезна.
Земята заплака - сребриста роса.
Следи потърсих в небесната бездна.
… Дъгата видях я в твоята коса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??