12 sept 2007, 8:57

Дъгата...

  Poesía
643 0 5
Обеща за мен дъга да нарисуваш.
Грабвай четка и бои, не чакай -
нарисувай я такава -
каквато виждаш, през своите очи!
Каквато я усети, с душата си.
А тя, след дъжд, единствено блести,
красива е и сякаш малко влюбена, нали?
Но не недостижима, стига да поискаш,
можеш с очи да я докоснеш...

А жалко, не мога да я видя в този миг...
Но я усетих, в мислите, тогава,
когато ми я обрисува ти...

Така че, моля от все сърце,
отново ми я нарисувай!

NG/nnn
11 септември 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...