12 сент. 2007 г., 08:57

Дъгата...

641 0 5
Обеща за мен дъга да нарисуваш.
Грабвай четка и бои, не чакай -
нарисувай я такава -
каквато виждаш, през своите очи!
Каквато я усети, с душата си.
А тя, след дъжд, единствено блести,
красива е и сякаш малко влюбена, нали?
Но не недостижима, стига да поискаш,
можеш с очи да я докоснеш...

А жалко, не мога да я видя в този миг...
Но я усетих, в мислите, тогава,
когато ми я обрисува ти...

Така че, моля от все сърце,
отново ми я нарисувай!

NG/nnn
11 септември 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...