Обеща за мен дъга да нарисуваш.
Грабвай четка и бои, не чакай -
нарисувай я такава -
каквато виждаш, през своите очи!
Каквато я усети, с душата си.
А тя, след дъжд, единствено блести,
красива е и сякаш малко влюбена, нали?
Но не недостижима, стига да поискаш,
можеш с очи да я докоснеш...
А жалко, не мога да я видя в този миг...
Но я усетих, в мислите, тогава,
когато ми я обрисува ти... ...