Дъгичка

Poesía » Para niños

728 1 0

ДЪГИЧКА

Цветовете свои тя развя
из всичките поля!
Не нагледаха ù се децата...
в различни цветове блещукаше тревата.

Цветовете свои тя размаха
и всички я видяха!
Безброй слънчеви лъчи

минаваха през нея...
Как искам аз дъгата
също да огрея!

Когато съм на планина,
отново виждам аз дъга.
Как искам да я хвана
в моята ръка!
Във жълт, червен, зелен
блещука тя пред мен...

Ах, колко е красиво -
че не нагледа ù се Иво!

Ралица Костова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0