Дъгичка
ДЪГИЧКА
Цветовете свои тя развя
из всичките поля!
Не нагледаха ù се децата...
в различни цветове блещукаше тревата.
Цветовете свои тя размаха
и всички я видяха!
Безброй слънчеви лъчи
минаваха през нея...
Как искам аз дъгата
също да огрея!
Когато съм на планина,
отново виждам аз дъга.
Как искам да я хвана
в моята ръка!
Във жълт, червен, зелен
блещука тя пред мен...
Ах, колко е красиво -
че не нагледа ù се Иво!
Ралица Костова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Костова Всички права запазени
