Дъх
Следобедът ухае на смокини,
предчувствия и ябълков нектар.
Залутан лъч във песъчливи дипли,
задъхан на перваза ми е спрял.
Часовникът е строг, надежден стража.
Неумолим, отмерва всеки глъхнещ звук.
И птиците-изпуснати едва дихания,
намират към душите ни пролука.
Минават хора, някой кърти цигли...
Потропва с ток нетърпелив денят
по прашните павета и комини.
А зад пердетата часът е спрял на пет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петина Цветанова Todos los derechos reservados
