Следобедът ухае на смокини,
предчувствия и ябълков нектар.
Залутан лъч във песъчливи дипли,
задъхан на перваза ми е спрял.
Часовникът е строг, надежден стража.
Неумолим, отмерва всеки глъхнещ звук.
И птиците-изпуснати едва дихания,
намират към душите ни пролука.
Минават хора, някой кърти цигли...
Потропва с ток нетърпелив денят
по прашните павета и комини.
А зад пердетата часът е спрял на пет.
© Петина Цветанова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
