Дъх
Следобедът ухае на смокини,
предчувствия и ябълков нектар.
Залутан лъч във песъчливи дипли,
задъхан на перваза ми е спрял.
Часовникът е строг, надежден стража.
Неумолим, отмерва всеки глъхнещ звук.
И птиците-изпуснати едва дихания,
намират към душите ни пролука.
Минават хора, някой кърти цигли...
Потропва с ток нетърпелив денят
по прашните павета и комини.
А зад пердетата часът е спрял на пет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петина Цветанова Всички права запазени
